На забавен (де)каданс

5 feb 2014, 11:36

Poesía » Otra

462 0 2

Насън небе окървавено
да сее адски плам съзрях.
В пустош, от живот лишена,

вървях, вървях, вървях.

Земята, алчно-ненаситна,
поглъща градове безчет.
Окъпани в скръбта на дните,
божества издъхват вред.

Нехаен взор през рамо

извърни, и миг не ще -
плътта човешка в камък
най-студен ще се скове.

Пред очите ти тогава
на забавен (де)каданс
световете ще се вихрят
във прощалния си танц

и сред разголената пустош,
след крушителната рат,

като двоица сиротни дечица

ще заспят, заспят, заспят.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

daninad (Дани)

2014-02-05T16:41:13+02:00

Отдъхнах си, щом е "Насън".
Драматично, силно...готик/блек...
/ липсваше ми твоят шекспиров драматизъм/
valqka (Валентин Василев)

2014-02-05T14:48:32+02:00

Много силно! Поздрави!