Feb 5, 2014, 11:36 AM

На забавен (де)каданс 

  Poetry » Other
459 0 2

Насън небе окървавено
да сее адски плам съзрях.
В пустош, от живот лишена,

вървях, вървях, вървях.

Земята, алчно-ненаситна,
поглъща градове безчет.
Окъпани в скръбта на дните,
божества издъхват вред.

 

Нехаен взор през рамо

извърни, и миг не ще -
плътта човешка в камък
най-студен ще се скове.

Пред очите ти тогава
на забавен (де)каданс
световете ще се вихрят
във прощалния си танц


и сред разголената пустош,
след крушителната рат,

като двоица сиротни дечица

ще заспят, заспят, заспят.

© Александър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отдъхнах си, щом е "Насън".
    Драматично, силно...готик/блек...
    / липсваше ми твоят шекспиров драматизъм/
  • Много силно! Поздрави!
Random works
: ??:??