На забавен (де)каданс
Насън небе окървавено
да сее адски плам съзрях.
В пустош, от живот лишена,
вървях, вървях, вървях.
Земята, алчно-ненаситна,
поглъща градове безчет.
Окъпани в скръбта на дните,
божества издъхват вред.
Нехаен взор през рамо
извърни, и миг не ще -
плътта човешка в камък
най-студен ще се скове.
Пред очите ти тогава
на забавен (де)каданс
световете ще се вихрят
във прощалния си танц
и сред разголената пустош,
след крушителната рат,
като двоица сиротни дечица
ще заспят, заспят, заспят.
© Александър All rights reserved.
