15 may 2007, 9:20

НАБЛЮДЕНИЕ

  Poesía
787 0 2
Наблюдавам, чувствам и усещам,
недоумявам, но се досещам,
нашия човек, от ден на ден,
вече става все по-беден.

Не на къщи и апартаменти,
на коли и ангажименти,
а на доброта и човечност,
за да съществува вечност.

Унижава, краде и убива,
като в джунглата дива,
иска милият му род
да живее като народ.

На нашето войнско племе
от епохи хич не му дреме,
че от род не става народ,
поне под тоя небосвод.

Всеки иска и мечтае
и все чуждото желае,
а не погледне в душата,
да търси човещината.

Човещината, която го различава
от животните и с любов го дарява,
да го разбере нашия човек,
няма да му стигне цял век.

А децата наши, нещастни,
бягат по света с мисли неясни,
за да ги щастие озари
и родът ни да продължи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тея Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...