teq1 (Тея)
11 16
15.05.2007 г., 9:20 ч.

НАБЛЮДЕНИЕ 

  Поезия
598 0 2
Наблюдавам, чувствам и усещам,
недоумявам, но се досещам,
нашия човек, от ден на ден,
вече става все по-беден.

Не на къщи и апартаменти,
на коли и ангажименти,
а на доброта и човечност,
за да съществува вечност.

Унижава, краде и убива,
като в джунглата дива,
иска милият му род
да живее като народ.

На нашето войнско племе
от епохи хич не му дреме,
че от род не става народ,
поне под тоя небосвод.

Всеки иска и мечтае
и все чуждото желае,
а не погледне в душата,
да търси човещината.

Човещината, която го различава
от животните и с любов го дарява,
да го разбере нашия човек,
няма да му стигне цял век.

А децата наши, нещастни,
бягат по света с мисли неясни,
за да ги щастие озари
и родът ни да продължи.

© Тея Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??