10 dic 2006, 9:56

Начало 

  Poesía
642 0 1
Обичам арома ти,
смесица от парфюм и цагарен дим.
Упоява той сетивата ми,
обладана съм внезапно от смут необясним.

Изтръпва ми тялото.
Дочувам гласа ти - дрезгав и груб
и вече не съм онова момиче, бялото:
събуди в мен греховния ми дух. 

Срутва се всичко, бездънна бездна зее.
Тупти сърцето отмаляло
и тиха песничка си пее...

...едно ново безкрайно начало...

© Христина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??