Dec 10, 2006, 9:56 AM

Начало

  Poetry
842 0 1
Обичам арома ти,
смесица от парфюм и цагарен дим.
Упоява той сетивата ми,
обладана съм внезапно от смут необясним.

Изтръпва ми тялото.
Дочувам гласа ти - дрезгав и груб
и вече не съм онова момиче, бялото:
събуди в мен греховния ми дух. 

Срутва се всичко, бездънна бездна зее.
Тупти сърцето отмаляло
и тиха песничка си пее...

...едно ново безкрайно начало...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...