29 abr 2009, 19:48

Начало

1.6K 0 11

В последния ден от живота си

бих те обичала нежно,

тъй както обичам, ден след ден

и до днес...

 

В последния ден от живота си

бих била до сина си,

тъй както съм с него, ден след ден

и до днес...

 

В последния ден от живота си

бих посрещнала изгрева смело,

тъй както го срещам, ден след ден

и до днес...

 

В последния ден от живота си

бих била истинска,

такава каквато съм,  ден след ден

и до днес...

 

В последния ден от живота си...

... Дали е последен???...

Дали не е просто ново начало,

нов ден, нов живот??...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз вярвам !!
  • Ани, ...мечтая да започна живота си отначало.. наистина..Може би затова пиша поезия.. тя е част от мен..и моето ново- старо начало..
  • Ооооо, Нели, не намирам думи, за да коментирам стихотворението! Нещо ме стегна за гърлото, а очите се насълзиха...
  • Браво, Нели...красива и истинска си!
    прекрасен стих...
  • Колело, спирала, безполезен оптимизъм...
    Всъщност един ден, една дума, един миг..
    ..толкова малко и толкова, много същевремено..
    Начало и край..Край и начало.. Аз вярвам..

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...