21 oct 2008, 14:06

Начало и край

  Poesía
900 0 10

НА К. Р.

 

Ти си извор, но е забранено от теб да отпивам.

Ти си огън, но от пламъка трябва да бягам.

Ти си вино, но не бива да се опивам.

Ти си постеля, в която не бива да лягам.

 

Ти си всичко, което "не трябва", "не може",

но ти си всичко, за което мечтая.

Толкова чужд и така невъзможен,

но си моето начало и края...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страшно вярно и хубаво...много...
  • От извора твой ще отпия. От огъня твой, мой ще запаля. Във виното отровно нишан ще открия. Нека на сън с очите, тебе да погаля!
  • Толкова чужд и така невъзможен,

    но си моето начало и края...

    Наистина много красиво написано! Поздравления... !!!
  • Ех,че хубаво казано!Поздрав!
  • Ти си всичко, което "не трябва", "не може",

    но ти си всичко, за което мечтая.

    Толкова чужд и така невъзможен,

    но си моето начало и края...



    Поздравления !!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...