12 mar 2011, 11:23  

Начало в зрелостта

  Poesía » Otra
655 0 1

Започваме от края на началото – 
изтръпнали все още от незнание,
когато ни е трудно да забравяме,
а няма за какво да си прощаваме.

 

Започваме от най-неудържимото,
най-трудно управляемото истинско.
Започваме от полета, от виното
от цялото и неделимото.

 

Не са ни вече нужни всички дарове
с годините, които разпилявахме.
С готовност пренебрегваме етапите,
които прекосихме до съзряване.

 

А като златен диск се изтъркулваме -
два полуоблака, родили слънцето,
преди да залинеем, запрежуряме,
В началото сме. Близо до отвъдното.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...