Mar 12, 2011, 11:23 AM  

Начало в зрелостта

  Poetry » Other
658 0 1

Започваме от края на началото – 
изтръпнали все още от незнание,
когато ни е трудно да забравяме,
а няма за какво да си прощаваме.

 

Започваме от най-неудържимото,
най-трудно управляемото истинско.
Започваме от полета, от виното
от цялото и неделимото.

 

Не са ни вече нужни всички дарове
с годините, които разпилявахме.
С готовност пренебрегваме етапите,
които прекосихме до съзряване.

 

А като златен диск се изтъркулваме -
два полуоблака, родили слънцето,
преди да залинеем, запрежуряме,
В началото сме. Близо до отвъдното.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...