Ще поплача още малко... нека да боли.
После ще избърша мокрото лице.
Ще се сбогувам с многото сълзи.
Време е да се усмихна от сърце.
Ще гори онази празнота в мен,
но дали и утре тя ще съществува?
Може би ще бъде слънчев ден,
може на щастлива пак да се преструвам!
Ще се вгледам в старите ни дни,
но какво са те за мен?
Дали след време пак за тях ще ме боли?
Дали ще дойде онзи ден... ...