25 sept 2013, 20:01

Началото на вечността

  Poesía » Otra
994 0 4

Като дръвче, захванало се в почва,
дошло от някъде, далеч извън света,
така човешката душа във миг започва
полека-лека своя земен път.
Събира в себе си животите на двама,
във скъпоценно мъничко телце,
с любов гравира думичката "мама"
за цяла вечност в женското сърце.
Отнема на мъжа от суетата,
отказвайки го кротко от властта,
променя му завинаги съдбата,
обвързвайки го с думата "баща".
И тъй обетът, който са си дали,
един на друг със брачните халки:
да не разделят туй, що са събрали,
от днес в очите, детските, пламти.
От тук нататък вечно ще закрилят
душата, призованата от тях,
ще ù помагат и ще я подсилят,
изправяйки се срещу всеки страх.
И, въпреки че след като порасне,
детето своя път ще избере,
такава обич никога не гасне -
на трима души в общото сърце!

 

04 април 2013

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...