25 sept 2013, 20:01

Началото на вечността 

  Poesía » Otra
671 0 4

Като дръвче, захванало се в почва,
дошло от някъде, далеч извън света,
така човешката душа във миг започва
полека-лека своя земен път.
Събира в себе си животите на двама,
във скъпоценно мъничко телце,
с любов гравира думичката "мама"
за цяла вечност в женското сърце.
Отнема на мъжа от суетата,
отказвайки го кротко от властта,
променя му завинаги съдбата,
обвързвайки го с думата "баща".
И тъй обетът, който са си дали,
един на друг със брачните халки:
да не разделят туй, що са събрали,
от днес в очите, детските, пламти.
От тук нататък вечно ще закрилят
душата, призованата от тях,
ще ù помагат и ще я подсилят,
изправяйки се срещу всеки страх.
И, въпреки че след като порасне,
детето своя път ще избере,
такава обич никога не гасне -
на трима души в общото сърце!

 

04 април 2013

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??