25 sept 2013, 20:01

Началото на вечността

  Poesía » Otra
998 0 4

Като дръвче, захванало се в почва,
дошло от някъде, далеч извън света,
така човешката душа във миг започва
полека-лека своя земен път.
Събира в себе си животите на двама,
във скъпоценно мъничко телце,
с любов гравира думичката "мама"
за цяла вечност в женското сърце.
Отнема на мъжа от суетата,
отказвайки го кротко от властта,
променя му завинаги съдбата,
обвързвайки го с думата "баща".
И тъй обетът, който са си дали,
един на друг със брачните халки:
да не разделят туй, що са събрали,
от днес в очите, детските, пламти.
От тук нататък вечно ще закрилят
душата, призованата от тях,
ще ù помагат и ще я подсилят,
изправяйки се срещу всеки страх.
И, въпреки че след като порасне,
детето своя път ще избере,
такава обич никога не гасне -
на трима души в общото сърце!

 

04 април 2013

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....