25 сент. 2013 г., 20:01

Началото на вечността

997 0 4

Като дръвче, захванало се в почва,
дошло от някъде, далеч извън света,
така човешката душа във миг започва
полека-лека своя земен път.
Събира в себе си животите на двама,
във скъпоценно мъничко телце,
с любов гравира думичката "мама"
за цяла вечност в женското сърце.
Отнема на мъжа от суетата,
отказвайки го кротко от властта,
променя му завинаги съдбата,
обвързвайки го с думата "баща".
И тъй обетът, който са си дали,
един на друг със брачните халки:
да не разделят туй, що са събрали,
от днес в очите, детските, пламти.
От тук нататък вечно ще закрилят
душата, призованата от тях,
ще ù помагат и ще я подсилят,
изправяйки се срещу всеки страх.
И, въпреки че след като порасне,
детето своя път ще избере,
такава обич никога не гасне -
на трима души в общото сърце!

 

04 април 2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Трифонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...