14 nov 2007, 0:35

Начинът, по който сменяше крушките

  Poesía » Otra
882 0 6
На Х.

Спомням си с неприлична
за епохата точност

(Сега е модерно да сме несигурни),
Като на снимка си спомням Начина,
по който сменяше крушките,

влиза в хола и спокойствието му
плъзва по паркета, просмуква се
в дрехите ми и се увива около стъблата
на фикусите,
пристъпва тромаво, сервизите подрънкват
в такт с походката му,

внимавай да не паднеш и защо си сложил
тази риза с този панталон,
ще каже майка ми,

но той мълчаливо ще се съгласява,
няма да й казва нищо, Спокойствието
Му е залепнало по върха на пръстите,
все така съсредоточен е,

спомням си жеста, с който ми подаваше
изгорялата крушка,
изгорялата крушка, за Бога!
Крушката отдавна изгоря!

Защото един полу-ден, полу-нощ той си
отиде…
Завинаги…
Заедно със Спокойствието си,
а фикусите увяхнаха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...