Начинът, по който сменяше крушките
На Х.
Спомням си с неприлична
за епохата точност
(Сега е модерно да сме несигурни),
Като на снимка си спомням Начина,
по който сменяше крушките,
влиза в хола и спокойствието му
плъзва по паркета, просмуква се
в дрехите ми и се увива около стъблата
на фикусите,
пристъпва тромаво, сервизите подрънкват
в такт с походката му,
внимавай да не паднеш и защо си сложил
тази риза с този панталон,
ще каже майка ми,
но той мълчаливо ще се съгласява,
няма да й казва нищо, Спокойствието
Му е залепнало по върха на пръстите,
все така съсредоточен е,
спомням си жеста, с който ми подаваше
изгорялата крушка,
изгорялата крушка, за Бога!
Крушката отдавна изгоря!
Защото един полу-ден, полу-нощ той си
отиде…
Завинаги…
Заедно със Спокойствието си,
а фикусите увяхнаха.
Спомням си с неприлична
за епохата точност
(Сега е модерно да сме несигурни),
Като на снимка си спомням Начина,
по който сменяше крушките,
влиза в хола и спокойствието му
плъзва по паркета, просмуква се
в дрехите ми и се увива около стъблата
на фикусите,
пристъпва тромаво, сервизите подрънкват
в такт с походката му,
внимавай да не паднеш и защо си сложил
тази риза с този панталон,
ще каже майка ми,
но той мълчаливо ще се съгласява,
няма да й казва нищо, Спокойствието
Му е залепнало по върха на пръстите,
все така съсредоточен е,
спомням си жеста, с който ми подаваше
изгорялата крушка,
изгорялата крушка, за Бога!
Крушката отдавна изгоря!
Защото един полу-ден, полу-нощ той си
отиде…
Завинаги…
Заедно със Спокойствието си,
а фикусите увяхнаха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Питър Хайнрих Всички права запазени
