23 nov 2011, 14:51

Над дребните неща 

  Poesía
523 0 5


По облаците стъпвам като в пясък
и ходя безтегловен над света.
Чувствам, че не мога да понасям
лепкавоста на дребните неща.

Те под краката ми са с милиони,
непитащи дали ми е добре.
Замахът на крилете ми ги гони,
но много са под моите нозе.

От тях не виждам собствената кожа.
Привиквам, че са мое облекло,
което да сменя ще се наложи
и много скоро ще се случи то.

Защото дребнотата е фалшива,
не топли като истината тя,
нетрайно време същността прикрива...
Но за какво да крия същността?

Гол, като в градината на Рая,
по облаците крача над света.
Душата се разхожда из безкрая,
краката тъпчат дребните неща.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Споделям! Поздрави, Вальо!
  • !!!
  • Дребнавата душица не е родена за големите неща и не може да промени света защото живее с дребните неща!На мен ми хареса твоето мислене и писане !Душата се разхожда из безкрая!Поздрав!
  • Поздрав, Вал!
    "по облаците крача над света."
    Много ми хареса!
  • Хубаво, Вальо!
    Ако не сме над дребните неща, ще изгубим най-доброто, което носим в себе си.
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??