Над дребните неща
По облаците стъпвам като в пясък
и ходя безтегловен над света.
Чувствам, че не мога да понасям
лепкавоста на дребните неща.
Те под краката ми са с милиони,
непитащи дали ми е добре.
Замахът на крилете ми ги гони,
но много са под моите нозе.
От тях не виждам собствената кожа.
Привиквам, че са мое облекло,
което да сменя ще се наложи
и много скоро ще се случи то.
Защото дребнотата е фалшива,
не топли като истината тя,
нетрайно време същността прикрива...
Но за какво да крия същността?
Гол, като в градината на Рая,
по облаците крача над света.
Душата се разхожда из безкрая,
краката тъпчат дребните неща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
