Над дребните неща
По облаците стъпвам като в пясък
и ходя безтегловен над света.
Чувствам, че не мога да понасям
лепкавоста на дребните неща.
Те под краката ми са с милиони,
непитащи дали ми е добре.
Замахът на крилете ми ги гони,
но много са под моите нозе.
От тях не виждам собствената кожа.
Привиквам, че са мое облекло,
което да сменя ще се наложи
и много скоро ще се случи то.
Защото дребнотата е фалшива,
не топли като истината тя,
нетрайно време същността прикрива...
Но за какво да крия същността?
Гол, като в градината на Рая,
по облаците крача над света.
Душата се разхожда из безкрая,
краката тъпчат дребните неща.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
