НАД ЛИСТА СЪМ РАЗСТРОЕН

Стоя над листа си, разстроен:

за всичко ли в света, съм крив?

Аз знам, че съм човек достоен,

И правя всичко със мотив!

Оглеждам просто Обществото,

Претеглям хубаво и зло…

Не виждам място за Доброто,

Тъй както вечно е било!...

Не палим свещи на Светците

Живота ни е грях до грях!

По- често хващаме горите,

вместо да бягаме от тях..

Попържаме дори и Бога!

От “страшен съд” не ни е страх!..

И често ставаме подлога…

И стигаме така до “крах”…

Забравяме Човещината...

Насилието е във нас!

И Дявола ни е в душата

и само Злото има власт!..

Не сме по-силни и в Морала…

И не цениме Любовта!..

Душата ни в калта е спряла…

И не оставяме следа…

При нас, Инстинктите господстват.

Ний не живеем с правила!

Не знаем що е Благородство,

И честно свършени дела!

Но имаме си Егоизъм!

И правило: Вземи — не дай!”

Крадем единствената риза..

И ад градиме, вместо рай!..

Духа изпуснат от Пандора

Се вмъкна в нашите души...

А Злото, Зло е без умора...

И няма да ни утеши!...