30.05.2017 г., 13:03

Над листа съм разстроен

481 0 1

НАД ЛИСТА СЪМ РАЗСТРОЕН

 

Стоя над листа си, разстроен:

за всичко ли в света, съм крив?

Аз знам, че съм човек достоен,

И правя всичко със мотив!

 

Оглеждам просто Обществото,

Претеглям хубаво и зло…

Не виждам място за Доброто,

Тъй както вечно е било!...

 

Не палим свещи на Светците

Живота ни е грях до грях!

По- често хващаме горите,

вместо да бягаме от тях..

 

Попържаме дори и Бога!

От “страшен съд” не ни е страх!..

И често ставаме подлога…

И стигаме така до “крах”…

 

Забравяме Човещината...

Насилието е във нас!

И Дявола ни е в душата

и само Злото има власт!..

 

Не сме по-силни и в Морала…

И не цениме Любовта!..

Душата ни в калта е спряла…

И не оставяме следа…

 

При нас, Инстинктите господстват.

Ний не живеем с правила!

Не знаем що е Благородство,

И честно свършени дела!

 

Но имаме си Егоизъм!

И правило: Вземи — не дай!”

Крадем единствената риза..

И ад градиме, вместо рай!..

 

Духа изпуснат от Пандора

Се вмъкна в нашите души...

А Злото, Зло е без умора...

И няма да ни утеши!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Христо, тъжна е картината. Света не можем да променим сами, но можем да започнем от сдбе си

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....