old_scoundrel (Александър Белчев)
175 169
31 dic 2008, 11:10

Надежда 

  Poesía » De amor
586 0 8


Навярно още помниш във съня си
небила нощ и неотминал ден.
Стон неизплакан. Удар ненанесен.
И премълчани укори – за мен.

Навярно мислиш, че съм сляп, орисан,
като застинал в поза горд корал,
във себе си и другите улисан,
край любовта да мина – неразбрал.

А аз не спя, и нощи нямам вече,
стаил в сърцето си несподелена песен,
която ти отнесе тъй далече –
в стон неизплакан. Удар ненанесен.

Варна 1971 г.

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??