old_scoundrel (Александър Белчев)
175 169
31 дек. 2008 г., 11:10

Надежда 

  Поэзия » Любовная
584 0 8


Навярно още помниш във съня си
небила нощ и неотминал ден.
Стон неизплакан. Удар ненанесен.
И премълчани укори – за мен.

Навярно мислиш, че съм сляп, орисан,
като застинал в поза горд корал,
във себе си и другите улисан,
край любовта да мина – неразбрал.

А аз не спя, и нощи нямам вече,
стаил в сърцето си несподелена песен,
която ти отнесе тъй далече –
в стон неизплакан. Удар ненанесен.

Варна 1971 г.

© Александър Белчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??