Надежда
Навярно още помниш във съня си
небила нощ и неотминал ден.
Стон неизплакан. Удар ненанесен.
И премълчани укори – за мен.
Навярно мислиш, че съм сляп, орисан,
като застинал в поза горд корал,
във себе си и другите улисан,
край любовта да мина – неразбрал.
А аз не спя, и нощи нямам вече,
стаил в сърцето си несподелена песен,
която ти отнесе тъй далече –
в стон неизплакан. Удар ненанесен.
Варна 1971 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Белчев Всички права запазени
