31 oct 2005, 20:17
Надежда
1100
0
0
Надеждо, ти носиш гръмко име,
но трябва ли във теб да вярвам?
Удавих те в потока от сълзи,
а сега те търся и те чакам.
Сбогувах се тъй просто с теб,
тъй както се сбогувах със мечтите си.
Сега съм като птица в клетка
и се удрям беззащитно
във стените й.
но трябва ли във теб да вярвам?
Удавих те в потока от сълзи,
а сега те търся и те чакам.
Сбогувах се тъй просто с теб,
тъй както се сбогувах със мечтите си.
Сега съм като птица в клетка
и се удрям беззащитно
във стените й.
© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
