Надежда
1.3K
0
0
Надеждо, ти носиш гръмко име,
но трябва ли във теб да вярвам?
Удавих те в потока от сълзи,
а сега те търся и те чакам.
Сбогувах се тъй просто с теб,
тъй както се сбогувах със мечтите си.
Сега съм като птица в клетка
и се удрям беззащитно
във стените й.
но трябва ли във теб да вярвам?
Удавих те в потока от сълзи,
а сега те търся и те чакам.
Сбогувах се тъй просто с теб,
тъй както се сбогувах със мечтите си.
Сега съм като птица в клетка
и се удрям беззащитно
във стените й.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрина Станчева Все права защищены
