Надежда
1.3K
0
0
Надеждо, ти носиш гръмко име,
но трябва ли във теб да вярвам?
Удавих те в потока от сълзи,
а сега те търся и те чакам.
Сбогувах се тъй просто с теб,
тъй както се сбогувах със мечтите си.
Сега съм като птица в клетка
и се удрям беззащитно
във стените й.
но трябва ли във теб да вярвам?
Удавих те в потока от сълзи,
а сега те търся и те чакам.
Сбогувах се тъй просто с теб,
тъй както се сбогувах със мечтите си.
Сега съм като птица в клетка
и се удрям беззащитно
във стените й.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Станчева Всички права запазени
