Появила съм се на белият свят с красиво име - Надежда,
но навярно с него цял живот ще се надявам,
ще чакам дните сами да се подреждат
и вечно в себе си ще се спасявам!
Нима е скрит съдбоносен знак в едното име
и то ли определя човека, и пътя...
Нима наистина винаги ще се надявам
и ще се моля, ще тръпна и очаквам...
Дали Надеждата последна умира
и за какво ли ми е всъщност тя...
Аз вече с надежда и болка заспивам,
тъна в свойта си самота...
И все пак се надявам...
Че какво друго остана...
Имам си само това - моето име и толкоз!!!
© Надежда Кацарова Todos los derechos reservados
Надеждата - тя ни води към нови планети.
Надеждата - тя те пази,когато всичко заплашително мълчи.
Надежда - да има в теб и за теб и пред теб
защото в злия ден тя усмивка ще туря.
Надежда - то е много там дето на трон царува смъртта,
и ако към надеждата махнеш с ръка
и боката че живееш няма да я има.
Вземи от небето свежия полъх
от слънцето малко светлина,
от езерото бистра вода
от тихата радост и от обичта
разбъркай ги силно
и от вятъра лъжичка сложи
и какво ще получиш накрая
НАДЕЖДА.
Има време за всички неща
не ги изпускай,очи отвори
и с лети и лети и лети!