Nadomma (Надежда Кацарова)
17 52
9 нояб. 2007 г., 22:40

Надежда 

  Поэзия » Философская
1174 0 3

Появила съм се на белият свят с красиво име - Надежда,

но навярно с него цял живот ще се надявам,

ще чакам дните сами да се подреждат

и вечно в себе си ще се спасявам!

Нима е скрит съдбоносен знак в едното име

и то ли определя човека, и пътя...

Нима наистина винаги ще се надявам

и ще се моля, ще тръпна и очаквам...

Дали Надеждата последна умира

и за какво ли ми е всъщност тя...

Аз вече с надежда и болка заспивам,

тъна в свойта си самота...

И все пак се надявам...

Че какво друго остана...

Имам си само това - моето име и толкоз!!!

 

© Надежда Кацарова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Надеждата -това е пътят през тъмна пътека
    Надеждата - тя ни води към нови планети.
    Надеждата - тя те пази,когато всичко заплашително мълчи.
    Надежда - да има в теб и за теб и пред теб
    защото в злия ден тя усмивка ще туря.
    Надежда - то е много там дето на трон царува смъртта,
    и ако към надеждата махнеш с ръка
    и боката че живееш няма да я има.
    Вземи от небето свежия полъх
    от слънцето малко светлина,
    от езерото бистра вода
    от тихата радост и от обичта
    разбъркай ги силно
    и от вятъра лъжичка сложи
    и какво ще получиш накрая
    НАДЕЖДА.
    Има време за всички неща
    не ги изпускай,очи отвори
    и с лети и лети и лети!
  • Не спирай да се надяваш!
  • Много ми допада;>>
Предложения
: ??:??