9 нояб. 2007 г., 22:40

Надежда

1.5K 0 3

Появила съм се на белият свят с красиво име - Надежда,

но навярно с него цял живот ще се надявам,

ще чакам дните сами да се подреждат

и вечно в себе си ще се спасявам!

Нима е скрит съдбоносен знак в едното име

и то ли определя човека, и пътя...

Нима наистина винаги ще се надявам

и ще се моля, ще тръпна и очаквам...

Дали Надеждата последна умира

и за какво ли ми е всъщност тя...

Аз вече с надежда и болка заспивам,

тъна в свойта си самота...

И все пак се надявам...

Че какво друго остана...

Имам си само това - моето име и толкоз!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Кацарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Надеждата -това е пътят през тъмна пътека
    Надеждата - тя ни води към нови планети.
    Надеждата - тя те пази,когато всичко заплашително мълчи.
    Надежда - да има в теб и за теб и пред теб
    защото в злия ден тя усмивка ще туря.
    Надежда - то е много там дето на трон царува смъртта,
    и ако към надеждата махнеш с ръка
    и боката че живееш няма да я има.
    Вземи от небето свежия полъх
    от слънцето малко светлина,
    от езерото бистра вода
    от тихата радост и от обичта
    разбъркай ги силно
    и от вятъра лъжичка сложи
    и какво ще получиш накрая
    НАДЕЖДА.
    Има време за всички неща
    не ги изпускай,очи отвори
    и с лети и лети и лети!
  • Не спирай да се надяваш!
  • Много ми допада;>>

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...