25 oct 2011, 23:02

Надежда 

  Poesía » Filosófica
630 0 2

И след мен ще останат момичета,

които горят като въглени,

и в сърцата Им пак ще е лято 

от сънища недосънувани.

 

И след мен ще останат въздишките 

от нежния полъх на бриза

и когато развее косите Им,

ще зная, че пак ще обичат...

 

А след края ще дойде началото.

Това е почти неизбежно...

И тогава в очите на вятъра

отново ще цъфне надежда. 

 

 

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??