Надежда
И след мен ще останат момичета,
които горят като въглени,
и в сърцата Им пак ще е лято
от сънища недосънувани.
И след мен ще останат въздишките
от нежния полъх на бриза
и когато развее косите Им,
ще зная, че пак ще обичат...
А след края ще дойде началото.
Това е почти неизбежно...
И тогава в очите на вятъра
отново ще цъфне надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Димитрова Всички права запазени
