bgirl-radi (Радина Петрунова)
3 4
21 abr 2010, 20:46

Надежда 

  Poesía » De amor
1050 0 3

Младостта, повехнала от мъка и сълзи,
сърцето, раздрано от болка, не спира да кърви.
Душата тъжни, тежки думи пак мълви.
Съзнанието мрачно е, обгърнато в мъгли.

Камбанен звън разцепва мрака,
а тя горката сама на пътя чака.
Покосена от черните си мисли, тя заплака,
полужива стои и чака ли, чака!

Дъжд заваля, а тя все още е сама.
По бузите ù бели, нежни стича се сълза,
породена от мисълта за липсата на вечността,
погубена, погребана някъде на край света!

През погледа ù бързо светкавица минава!
Май бурята започва да отминава...
Избистря се небето и слънце пак изгрява,
надеждата като че ли остава, а не заминава!

© Радина Петрунова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??