17 abr 2010, 20:37

Надежда

  Poesía
1.2K 0 2

Надежда

 

 

Когато всичко се срива пред теб,

когато страданието е повече от волята за живот,

тогава остава  надеждата.

 

 

Надеждата,

тя е онази малка светлинка,

 сияеща в далечината на дълъг, тъмен тунел.

Тя е в усмивката на любящата дъщеря,

 вярваща, че всичко ще бъде наред.

Тя е в песента на вятъра,

нашепващ нежно за пролетните дни.

 

Да,

надеждата, само тя остана.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...