17.04.2010 г., 20:37

Надежда

1.2K 0 2

Надежда

 

 

Когато всичко се срива пред теб,

когато страданието е повече от волята за живот,

тогава остава  надеждата.

 

 

Надеждата,

тя е онази малка светлинка,

 сияеща в далечината на дълъг, тъмен тунел.

Тя е в усмивката на любящата дъщеря,

 вярваща, че всичко ще бъде наред.

Тя е в песента на вятъра,

нашепващ нежно за пролетните дни.

 

Да,

надеждата, само тя остана.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...