Надежда
Когато всичко се срива пред теб,
когато страданието е повече от волята за живот,
тогава остава надеждата.
Надеждата,
тя е онази малка светлинка,
сияеща в далечината на дълъг, тъмен тунел.
Тя е в усмивката на любящата дъщеря,
вярваща, че всичко ще бъде наред.
Тя е в песента на вятъра,
нашепващ нежно за пролетните дни.
Да,
надеждата, само тя остана.
© Вилс All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
