1 sept 2013, 11:12  

Надежда 

  Poesía » Filosófica
509 0 0

Надежда


Дордето грее Слънцето в Небето
и Пеят песни Птиците в полето
ще разцъфтяват приказни картини
дори в незнайни паралели и пустини.

Далече от Неволите на Дните,
от тропота на Хулите, Лъжите,
ще съзерцавам тихо светлите Лъчи
и Хляба ми ще спре да ми Горчи.

През дълъг мрак и ветрове студени
съглеждам Бряг из многото мъгли
и мислите във мене като Възродени
окичват с лаври Сбъднати Мечти.

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??