Sep 1, 2013, 11:12 AM  

Надежда 

  Poetry » Phylosophy
543 0 0
Надежда
Дордето грее Слънцето в Небето
и Пеят песни Птиците в полето
ще разцъфтяват приказни картини
дори в незнайни паралели и пустини.
Далече от Неволите на Дните,
от тропота на Хулите, Лъжите,
ще съзерцавам тихо светлите Лъчи
и Хляба ми ще спре да ми Горчи.
През дълъг мрак и ветрове студени
съглеждам Бряг из многото мъгли
и мислите във мене като Възродени ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Random works
: ??:??