Sep 1, 2013, 11:12 AM 2013-09-01T12:20:39+03:00

Надежда

Poetry » Philosophical

670 0 0

Надежда

Дордето грее Слънцето в Небето
и Пеят песни Птиците в полето
ще разцъфтяват приказни картини
дори в незнайни паралели и пустини.

Далече от Неволите на Дните,
от тропота на Хулите, Лъжите,
ще съзерцавам тихо светлите Лъчи
и Хляба ми ще спре да ми Горчи.

През дълъг мрак и ветрове студени
съглеждам Бряг из многото мъгли
и мислите във мене като Възродени
окичват с лаври Сбъднати Мечти.

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0