geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
22 may 2010, 20:19

Надежда 

  Poesía » De amor
672 0 2

По златната пътека към брега
танцуваше за мен една надежда,
в атлаза на заспалата вода
раздипляше от трепети одежда.


Галеше ме с повей лек нощта,
като с крило на незаспала птичка,
изтрила всяка горест и тъга,
слях се със магията самичка.


Отнейде тиха песен долетя,
сърцето ми със спомени докосна,
поех отново твоята ръка,
забравила за всяка мисъл злостна.


Беше танц на спомен и забрава,
танц на дълго страдала душа,
поискала все пак да се надява
и скътала дълбоко любовта!

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??