Надежда
По златната пътека към брега
танцуваше за мен една надежда,
в атлаза на заспалата вода
раздипляше от трепети одежда.
Галеше ме с повей лек нощта,
като с крило на незаспала птичка,
изтрила всяка горест и тъга,
слях се със магията самичка.
Отнейде тиха песен долетя,
сърцето ми със спомени докосна,
поех отново твоята ръка,
забравила за всяка мисъл злостна.
Беше танц на спомен и забрава,
танц на дълго страдала душа,
поискала все пак да се надява
и скътала дълбоко любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
