geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
May 22, 2010, 8:19 PM

Надежда 

  Poetry » Love
700 0 2

По златната пътека към брега
танцуваше за мен една надежда,
в атлаза на заспалата вода
раздипляше от трепети одежда.


Галеше ме с повей лек нощта,
като с крило на незаспала птичка,
изтрила всяка горест и тъга,
слях се със магията самичка.


Отнейде тиха песен долетя,
сърцето ми със спомени докосна,
поех отново твоята ръка,
забравила за всяка мисъл злостна.


Беше танц на спомен и забрава,
танц на дълго страдала душа,
поискала все пак да се надява
и скътала дълбоко любовта!

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??