Надежда
Сълзата стича се бавно от очите ми,
плачейки, сърцето бие ритъма на несподелена любов,
вкаменена от болка, душата прошепва в мрака "обичам те",
казваш ми "сложно е", казваш ми "липсваш ми",
но това на мен не ми стига.
Гледаш в душата ми и грабиш с шепи от любовта и живота ми,
но това не стига на теб.
Без дори да участвам, гледам живота си от първия ред,
аз просто продавам билети на теб.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
