Надежда
Сълзата стича се бавно от очите ми,
плачейки, сърцето бие ритъма на несподелена любов,
вкаменена от болка, душата прошепва в мрака "обичам те",
казваш ми "сложно е", казваш ми "липсваш ми",
но това на мен не ми стига.
Гледаш в душата ми и грабиш с шепи от любовта и живота ми,
но това не стига на теб.
Без дори да участвам, гледам живота си от първия ред,
аз просто продавам билети на теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
