{YcMuBkA} (Усмивка)
101 945
10 ene 2007, 0:17

Надежда 

  Poesía
635 0 4
Надеждата остава винаги да бди...
До последно тя е цяла и насърчава нашите мечти!
Щом разбие се надежда - всичко в мен умира,
а после идва нова - със нея сърцето ново щастие намира!
Така и аз се раждам,
когато ти в живота ми се върнеш...
И всеки път умирам,
щом по своя път си тръгнеш...
Любовта е тъй силна, пламенна и чиста,
но ти откриваш само грешка, лъжа и заблуда в нежността ми бистра...
Докога?
Докога ще търсиш измама в мен?
Докога ще идваш и ще си отиваш,
ще убиваш и ще възраждаш новата надежда
със всеки нов ден?
Докога ще те обичам тъй обезумяла и безрасъдна?
Кога ще преболи мъката по тази страст бездънна?
До безкрайност се променях заради теб,
заради нас-в името на любовта,
а ти ме подминаваше заслепен от
спомена за миналите грешки и не
съзираше мойта доброта!
Докога един от друг ще сме далече?
Безсилна съм - не мога да се боря вече!... 


12.11.2006

© Усмивка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти,Мони!
  • Здравей, Усмивчице,твоите стихове толкова много ме развулнаваха, че преди време написах стихотворение, което е послание към тебе и е озаглавено Усмивка, върви при моите произведения и ще го намериш.
  • Благодаря ти,Креми! Тази обич е безценна за мен...
  • Благодаря ти,миличка (())
Propuestas
: ??:??