10 ene 2007, 0:17

Надежда

  Poesía
1.1K 0 4
Надеждата остава винаги да бди...
До последно тя е цяла и насърчава нашите мечти!
Щом разбие се надежда - всичко в мен умира,
а после идва нова - със нея сърцето ново щастие намира!
Така и аз се раждам,
когато ти в живота ми се върнеш...
И всеки път умирам,
щом по своя път си тръгнеш...
Любовта е тъй силна, пламенна и чиста,
но ти откриваш само грешка, лъжа и заблуда в нежността ми бистра...
Докога?
Докога ще търсиш измама в мен?
Докога ще идваш и ще си отиваш,
ще убиваш и ще възраждаш новата надежда
със всеки нов ден?
Докога ще те обичам тъй обезумяла и безрасъдна?
Кога ще преболи мъката по тази страст бездънна?
До безкрайност се променях заради теб,
заради нас-в името на любовта,
а ти ме подминаваше заслепен от
спомена за миналите грешки и не
съзираше мойта доброта!
Докога един от друг ще сме далече?
Безсилна съм - не мога да се боря вече!... 


12.11.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,Мони!
  • Здравей, Усмивчице,твоите стихове толкова много ме развулнаваха, че преди време написах стихотворение, което е послание към тебе и е озаглавено Усмивка, върви при моите произведения и ще го намериш.
  • Благодаря ти,Креми! Тази обич е безценна за мен...
  • Благодаря ти,миличка (())

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...