10 янв. 2007 г., 00:17

Надежда

Поэзия

1.1K 0 4

Надеждата остава винаги да бди...
До последно тя е цяла и насърчава нашите мечти!
Щом разбие се надежда - всичко в мен умира,
а после идва нова - със нея сърцето ново щастие намира!
Така и аз се раждам,
когато ти в живота ми се върнеш...
И всеки път умирам,
щом по своя път си тръгнеш...
Любовта е тъй силна, пламенна и чиста,
но ти откриваш само грешка, лъжа и заблуда в нежността ми бистра...
Докога?
Докога ще търсиш измама в мен?
Докога ще идваш и ще си отиваш,
ще убиваш и ще възраждаш новата надежда
със всеки нов ден?
Докога ще те обичам тъй обезумяла и безрасъдна?
Кога ще преболи мъката по тази страст бездънна?
До безкрайност се променях заради теб,
заради нас-в името на любовта,
а ти ме подминаваше заслепен от
спомена за миналите грешки и не
съзираше мойта доброта!
Докога един от друг ще сме далече?
Безсилна съм - не мога да се боря вече!...

12.11.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

{YcMuBkA} (Усмивка)

Благодаря ти,Мони!

2007-01-31T13:28:34+02:00
moni80_ (Моника Николаева)

Здравей, Усмивчице,твоите стихове толкова много ме развулнаваха, че преди време написах стихотворение, което е послание към тебе и е озаглавено Усмивка, върви при моите произведения и ще го намериш.

2007-01-30T19:47:45+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Благодаря ти,Креми! Тази обич е безценна за мен...

2007-01-10T22:53:12+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Благодаря ти,миличка (())

2007-01-10T18:10:42+02:00