22 feb 2015, 14:21

Надежда 

  Poesía » Otra
373 0 2
Аз нося студа във себе си.
В ръцете, в краката, в сърцето си.
Минавам и всичко променям,
и хора, и чувства, и мене си.
Дали от мисъл някаква,
че загубил съм първо душата си,
сега отмъщавам си яростно,
с тези прегръдки смразяващи.
А дали, не е от просто така,
или от някаква скука детинска,
да търся поредния залък тъга,
в очите на хората близки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димо Господинов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??