Gentleman (Теодор Петров)
8 51
11 sept 2008, 23:09

Надежда 

  Poesía » De amor
1186 0 4

 

 Надежда

 

 

Самотата се стеле в коприна.

В две обречени, тъжни очи.

Още чакам вратата старинна

в полунощ да изплаче: "Стани!"

 

 

Тръпна сутрин насън в тишината

с твоя глас да отекне: "Любов!".

Неизпратени стенат писмата -

бели птици в камбанния зов.

 

 

Черна орис ридай от стената.

Страшна болка. Безбройни вини.

Ще дочуеш плача в тъмнината...

А на мене може би ще простиш!

 

 

Много дни ще отминат. Залязва

есен златна в сърцата ни тленни.

Открехни обичта си да вляза,

в пътя дълъг нека бъдеш до мене!

© Теодор Петров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??