Надежда
Самотата се стеле в коприна.
В две обречени, тъжни очи.
Още чакам вратата старинна
в полунощ да изплаче: "Стани!"
Тръпна сутрин насън в тишината
с твоя глас да отекне: "Любов!".
Неизпратени стенат писмата -
бели птици в камбанния зов.
Черна орис ридай от стената.
Страшна болка. Безбройни вини.
Ще дочуеш плача в тъмнината... ...