11.09.2008 г., 23:09 ч.

Надежда 

  Поезия » Любовна
1170 0 4

 

 Надежда

 

 

Самотата се стеле в коприна.

В две обречени, тъжни очи.

Още чакам вратата старинна

в полунощ да изплаче: "Стани!"

 

 

Тръпна сутрин насън в тишината

с твоя глас да отекне: "Любов!".

Неизпратени стенат писмата -

бели птици в камбанния зов.

 

 

Черна орис ридай от стената.

Страшна болка. Безбройни вини.

Ще дочуеш плача в тъмнината...

А на мене може би ще простиш!

 

 

Много дни ще отминат. Залязва

есен златна в сърцата ни тленни.

Открехни обичта си да вляза,

в пътя дълъг нека бъдеш до мене!

© Теодор Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??