9 jun 2016, 18:28

Надежда 

  Poesía » De amor
877 1 0

Ти донесе най-чистата надежда,

дори не зная от къде се появи.

Всяка светлина към теб отвежда

моите изгубени мечти ... 

 

Ти си слънчев лъч през зима,

промъкваш се в моята душа

и не знайно как я взимаш

и я топлиш тайно през нощта.

 

Ти си като бистър ручей,

измиваш всякаква тъга,

озаряваш ме с усмивка и 

пак ми се танцува под дъжда.

 

Ти си моят безкраен небосвод,

а сърцето копнее да лети ... 

Ела, вземи ме, отведи ме 

и ще те науча да летим!

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??