9.06.2016 г., 18:28

Надежда

1.2K 1 0

Ти донесе най-чистата надежда,

дори не зная от къде се появи.

Всяка светлина към теб отвежда

моите изгубени мечти ... 

 

Ти си слънчев лъч през зима,

промъкваш се в моята душа

и не знайно как я взимаш

и я топлиш тайно през нощта.

 

Ти си като бистър ручей,

измиваш всякаква тъга,

озаряваш ме с усмивка и 

пак ми се танцува под дъжда.

 

Ти си моят безкраен небосвод,

а сърцето копнее да лети ... 

Ела, вземи ме, отведи ме 

и ще те науча да летим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...