НАДЕЖДА
Стоя до прозореца.
Гледам звездите.
Знам, същото правиш и ти.
Очите ни светят,
тъмата прорязват.
Но Млечният път ги дели.
Ще могат ли погледи
пак те да срещнат?
Да пламне пак огънят див?
Та аз те измислих –
надежда да блесне,
животът да стане красив.
© Вили Димитрова Todos los derechos reservados