Надежда
И ние, като всички тук подвластни сме,
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени
и в този свят ламтящ за власт и блуд
поет да си, в безпомощното лутане,
между слепците – трябва да си луд.
Словата избеляват – непрочитани,
а лудият разтворил е врати,
та Господ Бог, след дългото Му скитане,
дано в стиха си светъл приюти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
